Абхазия - непознатата земя оттатък Черно море
През 2016 г.обиколих седемнадесет страни, в това число четири непризнати от международната общественост. Част от тях към този момент описах на страниците на в. „ Сега “, а тук ще ви опиша за Абхазия.
Република Абхазия се отделя от Грузия през 1990 година, утвърждава се след Абхазко-Грузинската война (1992-1993 г.), а публично се прогласява за самостоятелна страна през 1994 година Призната е единствено от 4 държави-членки на Организация на обединените нации, и от още 4 сепаратистки страни като самата нея. В формалните документи на Организация на обединените нации тя се преглежда като грузинска територия. За Европейски Съюз и Съединени американски щати това е окупирана от Русия грузинска територия. Бих споделил, че усещанията ми на екскурзиант са за една самостоятелна страна, която има лична войска, държавно управление, парламент, президент, столица, национално знаме, химн, герб. Икономически и политически е обвързана с Русия.
Разговаряйки с много абхазци, нормално ги питах: в случай че се организира референдум за присъединение към Русия, биха ли дали своят вот „ за “. За мое удивление всичките отговаряха, че не желаят да се обединят с Русия. Обобщено, тяхното мнение беше: „ Ние сме горделив и самостоятелен кавказки народ. Не желаеме да сме нито част от Русия, нито част от Грузия. Искаме да сме независима страна. С Русия поддържаме положителни търговски връзки, съветските туристи са добре пристигнали при нас. Когато Грузия ни признае, ще развиваме търговията, превоза, туризма и с нея. “
И още нещо, което ме учуди. Това е една от дребното страни, където хората си харесват управниците. Поне всички, с които разговарях, твърдяха, че ръководещите са почтени и честни хора, работещи за страната си. Събеседниците ми споделяха, че сами си избират ръководителите и в случай че не са удовлетворени от някого, го сменят.
Абхазия се намира против България, от другата страна на Черно море. Бреговата й линия е с дължина 210 км и оформя югозападната граница. На североизток е Русия, а на югоизток – Грузия. Територията на тази дребна страна е 8700 км², а популацията е 250 хиляди души. Около три четвърти от територията е
заета от хребетите на Кавказ
Най-високият връх е Домбай-Улген (4048 м). Южната част е равнинна, по този начин наречената Колхидска равнина. Високите планини обуславят мекия субтропичен климат по крайбрежието, защитавайки го от студените ветрове. Първото ми къпане в Черно море беше на 31 май, а водата беше топла както по нашето южно Черноморие през втората половина на юни.
По времето на Съюз на съветските социалистически републики абхазкото крайбрежие е било обичано място за отдих и тогава са го наричали „ Съветската Ривиера “. Най-същественият минус е, че плажовете са покрити с дребни камъни или наедрял пясък. Ако Абхазия се намираше в Западна Европа, щеше да бъде една от най-желаните дестинации и да се посещава годишно от милиони туристи.
През I век районът е превзет от римляните, а от V и век е под властта на Византия. Тогава християнството става публична вяра. През XVI-и век Абхазия става подвластна от Османската империя. Абхазците не се помиряват и подвигат четири огромни въстания против турското господство. В края на XVIII и началото на XIX век абхазките князе търсят покровителството на християнска Русия. През 1810 година Александър І причислява Абхазкото княжество към Руската империя.
Засилването на централната власт през втората половина на XIX век провокира огромно антируско въстание и изселване на абхазците-мюсюлмани в Турция. След революцията от 1917 година Абхазия за малко е в състава на Грузия, а през 1921 година е основана Абхазката руска социалистическа република. Като такава остава 10 години, след което става самостоятелна република в състава на Грузия. В музеите на Абхазия се твърди, че последното
се случва по гледище на Сталин,
който е грузинец по народност.
След разпадането на Съветския съюз през 1992 година грузинската войска стартира военна интервенция в Абхазия за връщането й в рамките на Грузия. В абхазките музеи се дава информация, че тази грузинска атака е готова благодарение на съветски висши военни и осъществена с присъединяване на съветския флот. Тогава Русия е на страната на Грузия, тъй като се стреми да я задържи в своята „ орбита на въздействие “.
Абхазците назовават своята страна Апснъй, което ще рече Страна на абхазците. От 50-те години на предишния век като писменост се употребява кирилицата. Абхазкият език е неясен, само че съвсем всички приказват съветски. Над 4/5 от абхазците имат съветски паспорти. Това е политически ход, който има сдържащ резултат по отношение на Грузия.
Абхазия е президентска република, а в Народното събрание се избират 35 народни представители. Основна вяра е православното християнство. Малкото мюсюлмани не съблюдават традициите за обрязване и ядат свинско. Бих споделил, че абхазците са по-скоро атеисти или имат вяра в единния незабележим Бог, което е обичаен абхазки монотеизъм.
От интернет и от разкази на грузинци
бях много изплашен от обири и престъпност
Е, аз като екскурзиант не се сблъсках нито с едното, нито с другото. Най-лошо усещане у мен оставиха нечестни хора, работещи в областта на търговията и услугите. В един магазин да вземем за пример си купих малко храна и подадох едра банкнота на продавачката. Тя я взе и ме попита дали имам по-дребни пари. Подадох й банкнота с по-малък номинал. Тя ми върна рестото, като остави едрата банкнота встрани до кантара. Посочих я и попитах за какво не ми я връща. Продавачката отговори набито: „ Ами вземете си я! “. Явно се надяваше, че ще не помни да си я желая.
Граждани на Европейски Съюз имат потребност от виза за посещаване на Абхазия. Разрешение за посещаване се получава след подадена по електронен път поръчка на уеб страницата на тяхното Министерство на външните работи. На границата единствено демонстрирах разпечатката на разрешението дружно с паспорта. В тридневен период се получава и визата в столицата Сухум, а таксата е 10 лева За обиколката на всички забележителности в Абхазия ми бяха нужни 5 дни. По пътищата й пропътувах 585 км и похарчих 173 лева в български пари.
Първата ми спирка беше черноморският курорт Гагра. Роднината на съветския император принц Олденбургски е имал упоритостта
да трансформира Гагра в „ съветския Монте Карло “
За рождена дата като курорт се смята 1903 година Тогава са построени паркът с тропическа растителност, фамозният ресторант с часовник „ Гагрипш “, колонадата край морския бряг. В Гагра се намира и
река Репруа, която е най-късата в света
Нейната дължина е единствено 18 метра. На процедура това е подземна карстова река, която извира до морския бряг и след 18 метра се влива в Черно море.
Столицата Сухум има 65 хиляди поданици, само че преди Абхазко-грузинския спор там са живяли два пъти повече хора. Историята на града е сходна с историята на самата Абхазия. Интересно ми беше да науча, че по време на Руско-турската война през 1877 година турската войска прави десант на брега. Превзема града и го задържа близо 4 месеца.
Първообразът на днешната Ботаническа градина в Сухум е основан през далечната 1838 година Пострадала е съществено по време на Абхазко-грузинската война. Сега градината заема повърхност от 30 хектара и в нея са засадени 5 хиляди дървета, шубраци, цветя и други растения.
Не можех да пропусна и Абхазкия държавен музей, съхраняващ артефакти от древността до наши дни. Най-много ме
развълнува историята на една фотография,
показваща майката на умрял през 1942 година млад воин. По време на защитата на Севастопол боен сътрудник снима популяризиралия се абхазки шпионин Алексей Аршба. Скоро по-късно Аршба умира при осъществяване на бойна задача в тила на немската войска. След войната журналистът дълго търси роднините на починалия из Абхазия, само че не ги открива. През 1965 година, за 20-годишнината от успеха в Отечествената война, абхазки вестник разгласява фотографията на героя Аршба и публикация за него. Майка му го разпознава и едвам тогава схваща по какъв начин е умрял синът й. Бившият боен сътрудник посещава старата жена и й връчва фотографията, направена 23 години по-рано. Държейки я, майката споделя: „ Сега той щеше да бъде на 42 години! “. Именно този миг е запечатал фотографът.
След малко странствуване на юг несъмнено мога да кажа, че това не е туристически регион, продължих на север. Оказа се, че най-вече забележителности има в региона на Нови Афон. Това е античен град, който при започване на новата епоха е прочут с името Трахея. В края на VIII век локалният държател Леон ІІ отделя района от Византия и се афишира за самостоятелен абхазки цар. През 1874 година тук идват съветски монаси от манастира „ Свети Пантелеймон “ на Атонския полуостров и основават нов манастир. Така се появява и днешното име на града – Нови Афон.
Пристигайки в късния следобяд, започнах обиколката на забележителностите с Новоафонската пещера. Тя е открита през 1961 година Има 9 огромни зали и галерии.
Няколко са подземните езера
За визити са налични шест от залите. Туристите доближават до тях с електрическо влакче.
Анакопийската цитадела е построена от византийците през VII век. Целта е била да се пази източното Черноморско крайбрежие от арабските нашествия. Разположена е високо над морето. Между крепостните стени има параклис и дребен храм. Дълбок бунар непрестанно обезпечава прясна вода. През XIV век генуезците издигат 4-етажна наблюдателна кула, която през днешния ден е реставрирана.
Стигнах и до Новоафонския манастир, унищожен от турската войска по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). Днес това е един от основните християнски центрове в Кавказкия район.
Следващата забележителност беше Вилата на Сталин. Това е държавна резиденция, издигната след Втората международна война. Ползвала се е от Сталин, и от други руски ръководители. Сега резиденцията е музей. Правеха усещане обзавеждането и облицовките, всичко от естествено дърво. Според мен
нямаше необикновен разкош, а по-скоро деловитост
Дойде време да навляза в планината Кавказ. При село Бзипта завих по пътя край реката със същото име – Бзип. Изкачих се до руините на крепостта, където имаше храм от X век. Покрай пътя по долината на река Бзип имаше много кафенета и заведения за хранене. На отбивките за паркиране се продаваха сувенири, вино, мед и най-различни кавказки специалитети. Както в Грузия, по този начин и тук бяха известни сушените плодове на шнур, правени по характерна технология. На връвта се нанизват разнообразни ядки, към които се нанася плодовата каша. След изсушаване по този начин приготвеният специалитет е доста дълготраен.
Национален парк Рица е ситуиран на южния скат на Главния кавказки било. Това е северната част на Абхазия, покрай границата й с Русия. Паркът е най-популярната планинска туристическа дестинация в Абхазия. Доста от забележителностите са ситуирани покрай пътя и разглеждането им беше елементарно.
Рица е езеро на 950 м над морското ниво. Обкръжаващите го планински върхове доближават над 3000 м. Най-голямата дълбочина е 130 м. В езерото се влива река Лапсе, а от него изтича река Юпшара. Край брега има много заведения за хранене и няколко хотела.
В далечния завършек на езерото също има остаряла държавна резиденция, употребена от Сталин, Хрушчов и Брежнев. От планината пък се спуска буйната Водопадна река.
Пицунда беше последният курортен град, който посетих. Счита се, че името на града има индо-арийски генезис и в превод значи „ Боров “. Това е разумно, защото и в този момент боровите гори са много. Легендата гласи, че при започване на V век тук е умрял Константинополският архиепископ свети Йоан Златоуст. Гробницата му е под олтара на патриаршеския храм в града.
Република Абхазия се отделя от Грузия през 1990 година, утвърждава се след Абхазко-Грузинската война (1992-1993 г.), а публично се прогласява за самостоятелна страна през 1994 година Призната е единствено от 4 държави-членки на Организация на обединените нации, и от още 4 сепаратистки страни като самата нея. В формалните документи на Организация на обединените нации тя се преглежда като грузинска територия. За Европейски Съюз и Съединени американски щати това е окупирана от Русия грузинска територия. Бих споделил, че усещанията ми на екскурзиант са за една самостоятелна страна, която има лична войска, държавно управление, парламент, президент, столица, национално знаме, химн, герб. Икономически и политически е обвързана с Русия.
Разговаряйки с много абхазци, нормално ги питах: в случай че се организира референдум за присъединение към Русия, биха ли дали своят вот „ за “. За мое удивление всичките отговаряха, че не желаят да се обединят с Русия. Обобщено, тяхното мнение беше: „ Ние сме горделив и самостоятелен кавказки народ. Не желаеме да сме нито част от Русия, нито част от Грузия. Искаме да сме независима страна. С Русия поддържаме положителни търговски връзки, съветските туристи са добре пристигнали при нас. Когато Грузия ни признае, ще развиваме търговията, превоза, туризма и с нея. “
И още нещо, което ме учуди. Това е една от дребното страни, където хората си харесват управниците. Поне всички, с които разговарях, твърдяха, че ръководещите са почтени и честни хора, работещи за страната си. Събеседниците ми споделяха, че сами си избират ръководителите и в случай че не са удовлетворени от някого, го сменят.
Абхазия се намира против България, от другата страна на Черно море. Бреговата й линия е с дължина 210 км и оформя югозападната граница. На североизток е Русия, а на югоизток – Грузия. Територията на тази дребна страна е 8700 км², а популацията е 250 хиляди души. Около три четвърти от територията е
заета от хребетите на Кавказ
Най-високият връх е Домбай-Улген (4048 м). Южната част е равнинна, по този начин наречената Колхидска равнина. Високите планини обуславят мекия субтропичен климат по крайбрежието, защитавайки го от студените ветрове. Първото ми къпане в Черно море беше на 31 май, а водата беше топла както по нашето южно Черноморие през втората половина на юни.
По времето на Съюз на съветските социалистически републики абхазкото крайбрежие е било обичано място за отдих и тогава са го наричали „ Съветската Ривиера “. Най-същественият минус е, че плажовете са покрити с дребни камъни или наедрял пясък. Ако Абхазия се намираше в Западна Европа, щеше да бъде една от най-желаните дестинации и да се посещава годишно от милиони туристи.
През I век районът е превзет от римляните, а от V и век е под властта на Византия. Тогава християнството става публична вяра. През XVI-и век Абхазия става подвластна от Османската империя. Абхазците не се помиряват и подвигат четири огромни въстания против турското господство. В края на XVIII и началото на XIX век абхазките князе търсят покровителството на християнска Русия. През 1810 година Александър І причислява Абхазкото княжество към Руската империя.
Засилването на централната власт през втората половина на XIX век провокира огромно антируско въстание и изселване на абхазците-мюсюлмани в Турция. След революцията от 1917 година Абхазия за малко е в състава на Грузия, а през 1921 година е основана Абхазката руска социалистическа република. Като такава остава 10 години, след което става самостоятелна република в състава на Грузия. В музеите на Абхазия се твърди, че последното
се случва по гледище на Сталин,
който е грузинец по народност.
След разпадането на Съветския съюз през 1992 година грузинската войска стартира военна интервенция в Абхазия за връщането й в рамките на Грузия. В абхазките музеи се дава информация, че тази грузинска атака е готова благодарение на съветски висши военни и осъществена с присъединяване на съветския флот. Тогава Русия е на страната на Грузия, тъй като се стреми да я задържи в своята „ орбита на въздействие “.
Абхазците назовават своята страна Апснъй, което ще рече Страна на абхазците. От 50-те години на предишния век като писменост се употребява кирилицата. Абхазкият език е неясен, само че съвсем всички приказват съветски. Над 4/5 от абхазците имат съветски паспорти. Това е политически ход, който има сдържащ резултат по отношение на Грузия.
Абхазия е президентска република, а в Народното събрание се избират 35 народни представители. Основна вяра е православното християнство. Малкото мюсюлмани не съблюдават традициите за обрязване и ядат свинско. Бих споделил, че абхазците са по-скоро атеисти или имат вяра в единния незабележим Бог, което е обичаен абхазки монотеизъм.
От интернет и от разкази на грузинци
бях много изплашен от обири и престъпност
Е, аз като екскурзиант не се сблъсках нито с едното, нито с другото. Най-лошо усещане у мен оставиха нечестни хора, работещи в областта на търговията и услугите. В един магазин да вземем за пример си купих малко храна и подадох едра банкнота на продавачката. Тя я взе и ме попита дали имам по-дребни пари. Подадох й банкнота с по-малък номинал. Тя ми върна рестото, като остави едрата банкнота встрани до кантара. Посочих я и попитах за какво не ми я връща. Продавачката отговори набито: „ Ами вземете си я! “. Явно се надяваше, че ще не помни да си я желая.
Граждани на Европейски Съюз имат потребност от виза за посещаване на Абхазия. Разрешение за посещаване се получава след подадена по електронен път поръчка на уеб страницата на тяхното Министерство на външните работи. На границата единствено демонстрирах разпечатката на разрешението дружно с паспорта. В тридневен период се получава и визата в столицата Сухум, а таксата е 10 лева За обиколката на всички забележителности в Абхазия ми бяха нужни 5 дни. По пътищата й пропътувах 585 км и похарчих 173 лева в български пари.
Първата ми спирка беше черноморският курорт Гагра. Роднината на съветския император принц Олденбургски е имал упоритостта
да трансформира Гагра в „ съветския Монте Карло “
За рождена дата като курорт се смята 1903 година Тогава са построени паркът с тропическа растителност, фамозният ресторант с часовник „ Гагрипш “, колонадата край морския бряг. В Гагра се намира и
река Репруа, която е най-късата в света
Нейната дължина е единствено 18 метра. На процедура това е подземна карстова река, която извира до морския бряг и след 18 метра се влива в Черно море.
Столицата Сухум има 65 хиляди поданици, само че преди Абхазко-грузинския спор там са живяли два пъти повече хора. Историята на града е сходна с историята на самата Абхазия. Интересно ми беше да науча, че по време на Руско-турската война през 1877 година турската войска прави десант на брега. Превзема града и го задържа близо 4 месеца.
Първообразът на днешната Ботаническа градина в Сухум е основан през далечната 1838 година Пострадала е съществено по време на Абхазко-грузинската война. Сега градината заема повърхност от 30 хектара и в нея са засадени 5 хиляди дървета, шубраци, цветя и други растения.
Не можех да пропусна и Абхазкия държавен музей, съхраняващ артефакти от древността до наши дни. Най-много ме
развълнува историята на една фотография,
показваща майката на умрял през 1942 година млад воин. По време на защитата на Севастопол боен сътрудник снима популяризиралия се абхазки шпионин Алексей Аршба. Скоро по-късно Аршба умира при осъществяване на бойна задача в тила на немската войска. След войната журналистът дълго търси роднините на починалия из Абхазия, само че не ги открива. През 1965 година, за 20-годишнината от успеха в Отечествената война, абхазки вестник разгласява фотографията на героя Аршба и публикация за него. Майка му го разпознава и едвам тогава схваща по какъв начин е умрял синът й. Бившият боен сътрудник посещава старата жена и й връчва фотографията, направена 23 години по-рано. Държейки я, майката споделя: „ Сега той щеше да бъде на 42 години! “. Именно този миг е запечатал фотографът.
След малко странствуване на юг несъмнено мога да кажа, че това не е туристически регион, продължих на север. Оказа се, че най-вече забележителности има в региона на Нови Афон. Това е античен град, който при започване на новата епоха е прочут с името Трахея. В края на VIII век локалният държател Леон ІІ отделя района от Византия и се афишира за самостоятелен абхазки цар. През 1874 година тук идват съветски монаси от манастира „ Свети Пантелеймон “ на Атонския полуостров и основават нов манастир. Така се появява и днешното име на града – Нови Афон.
Пристигайки в късния следобяд, започнах обиколката на забележителностите с Новоафонската пещера. Тя е открита през 1961 година Има 9 огромни зали и галерии.
Няколко са подземните езера
За визити са налични шест от залите. Туристите доближават до тях с електрическо влакче.
Анакопийската цитадела е построена от византийците през VII век. Целта е била да се пази източното Черноморско крайбрежие от арабските нашествия. Разположена е високо над морето. Между крепостните стени има параклис и дребен храм. Дълбок бунар непрестанно обезпечава прясна вода. През XIV век генуезците издигат 4-етажна наблюдателна кула, която през днешния ден е реставрирана.
Стигнах и до Новоафонския манастир, унищожен от турската войска по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). Днес това е един от основните християнски центрове в Кавказкия район.
Следващата забележителност беше Вилата на Сталин. Това е държавна резиденция, издигната след Втората международна война. Ползвала се е от Сталин, и от други руски ръководители. Сега резиденцията е музей. Правеха усещане обзавеждането и облицовките, всичко от естествено дърво. Според мен
нямаше необикновен разкош, а по-скоро деловитост
Дойде време да навляза в планината Кавказ. При село Бзипта завих по пътя край реката със същото име – Бзип. Изкачих се до руините на крепостта, където имаше храм от X век. Покрай пътя по долината на река Бзип имаше много кафенета и заведения за хранене. На отбивките за паркиране се продаваха сувенири, вино, мед и най-различни кавказки специалитети. Както в Грузия, по този начин и тук бяха известни сушените плодове на шнур, правени по характерна технология. На връвта се нанизват разнообразни ядки, към които се нанася плодовата каша. След изсушаване по този начин приготвеният специалитет е доста дълготраен.
Национален парк Рица е ситуиран на южния скат на Главния кавказки било. Това е северната част на Абхазия, покрай границата й с Русия. Паркът е най-популярната планинска туристическа дестинация в Абхазия. Доста от забележителностите са ситуирани покрай пътя и разглеждането им беше елементарно.
Рица е езеро на 950 м над морското ниво. Обкръжаващите го планински върхове доближават над 3000 м. Най-голямата дълбочина е 130 м. В езерото се влива река Лапсе, а от него изтича река Юпшара. Край брега има много заведения за хранене и няколко хотела.
В далечния завършек на езерото също има остаряла държавна резиденция, употребена от Сталин, Хрушчов и Брежнев. От планината пък се спуска буйната Водопадна река.
Пицунда беше последният курортен град, който посетих. Счита се, че името на града има индо-арийски генезис и в превод значи „ Боров “. Това е разумно, защото и в този момент боровите гори са много. Легендата гласи, че при започване на V век тук е умрял Константинополският архиепископ свети Йоан Златоуст. Гробницата му е под олтара на патриаршеския храм в града.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ